срива се кулата на търпението
главата полита стремглаво надолу
късат се невроните на минираното поле
само отломки от онова
което щеше да бъде
мотивацията виси на железен кол
от недостроената сграда
чувам се да викам не мога
и се пукам като сурово яйце на пода
защо позволявам да ми вземат спокойствието
от джоба на тялото
Ирен
Коментари
Публикуване на коментар