Пропускане към основното съдържание

Лека нощ

Мракът се спуска.
Прготвям вечерята.
Поднасям я, но не на теб.
Поднасям я на необичания.
Лампите в кухнята светят.
Жена ти приготвя вечерята.
Поднася я на теб,
поднася я на в друга влюбения.
Сядаме на масата.
Преглъщаме лъжата си.
Тя минава леко,
за разлика от мъката.
Приготвям леглото
и го правя тъй механично.
Сега е готово -
"любовта" може да почне.
Жена ти приготвя леглото,
приспива детето ви.
Ти я чакаш. И ето -
"любовта" ви започва.
Лека нощ.
Лека нощ.
Но ние умираме.
Аз омъжена за друг.
Ти женен за друга.
Ирена Петрова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Публикуване на коментар
Прочетете още

Борови иглички

Стъпките хрупат, като парче ябълка, мъглата трепери, трепери и тялото ми. Мъжки ръце. Унасям се. Борови иглички по косата. Борове в очите. Вятърът ме носи, не търся нищо. Сънувам ли? Нищо не виждам. Мъглата ме залива. Ръце мъжки. В този студ - топлината на игличките по твоето лице. Пълнолуние - изпразнено от длъжности. Само насъщното, само дъха от устата. Мокро е. Удавени думи. Вървим за никъде. Сънувам ли? Ръце мъжки, треперя. Борови иглички в мрака. В тишината. Ирена Петрова
Публикуване на коментар
Прочетете още

В.

Гледам я, а тя дори не подозира, че понякога слагам усмивка в очите си и това е заради нея. Когато дните са тъй изтощителни, че дори и тя рухва, аз я гледам и намирам красотата в сълзите й и ми се иска да я целуна. Гледам я, когато се облича, да си ходи, когато върви с гръб към мен и се отдалечава, а полата й стои така добре, така красиво се вее, че на мен ми става усмихнато. Гледам я – тя е жена, която е безопасно само да се гледа. И аз обичам тъкмо това, да се усмихвам, докато гледам. Ирена Петрова
Публикуване на коментар
Прочетете още